Visi vertimai

всеки ден ходя в гората,през цялата зима ходих въпреки студа ,а и през пролетта също ходя,кога сам,кога придружен от натрапчив споен или пък с някоя бедна мисъл в главата,тъй сива и неогледна ,че с дни наред я мъкна без да успея да примамя с нея друга мисъл ,за да се съешат двете,да се оплодят,та дано се роди нещо от тях;понякога ми се струва ,че дори охлюв с охлюв тъй бавно не се съешават,нито костенурка с костенурка

обичам майка си